ИЗОБРЕТ ЕНИ ЕТО НА
ХЮГО ^ Роман в картини и думи от Брайън Селзник 6 Превод от английски Светла Христова
^ На Реми Чарлип и Дейвид Сърлин
6 Brian Selznick The Invention of Hugo Cabret Copyright © 2007 by Brian Selznick. All rights reserved. Published by arrangement with Scholastic Inc., 557 Broadway, New York, NY 10012, USA. Book design by David Saylor, Charles Kreloff and Brian Selznick © Светла Христова, превод, 2012 © Милениум, 2012 c/o Andrew Nurnberg Associates Sofia, Ltd. ISBN 978-954-515-175-0
^
СЪДЪРЖ АНИЕ 6 К ра т ък ув о д от п роф. Х . А л кофрисбас 9
Първ а ч а с т 11
В т о ра ч а с т 267
Бл а год а рност и 537
^
К РА Т Ъ К У В ОД 6 Историята, която ще споделя с вас, се случва под покривите на Париж през 1931 година. Тук ще се срещнете с момче на име Хюго Кабре, което преди много години откри една загадъчна рисунка и тя завинаги промени живота му. Но преди да обърнете тази страница, искам да си представите как седите в тъмното, сякаш чакате началото на някой филм. На екрана слънцето скоро ще изгрее и вие ще се понесете стремглаво към железопътна гара в сърцето на града. Ще нахълтате през вратите в претъпкано фоайе. Не след дълго ще зърнете сред тълпата момче, което ще закрачи по перона. Последвайте го, защото това е Хюго Кабре. Главата му е пълна с тайни и той само чака историята му да започне. — Професор Х. Алкофрисбас
^
5 6
Бащата на Хюго Хюго не спря да тича, докато не се озова отново в тайната си стаичка. Опита се да включи лампата, понеже все забравяше, че крушката на тавана е изгоряла. После драсна клечка кибрит, погледна я за миг как се разгаря и запали няколко свещи. Стаята се изпълни с топла златиста светлина и дълги сенки плъзнаха по стените. Пръстите на Хюго инстинктивно посегнаха към празния джоб, където стоеше бележникът преди.
Тъй като не знаеше какво друго да направи, момчето отиде до безредната купчина кутии в ъгъла и я помести встрани. Зад нея в стената се разкри скривалище.
Хюго бръкна вътре и измъкна голям и тежък предмет. Сетне развърза протритите въжета и свали плата, в който бе увит.
118
119
Човекът бе построен изцяло от часовникови механизми и най-качествени машинни части. Целият живот на Хюго се въртеше около него още от мига, когато бе научил за съществуването му от татко си. Бащата на момчето държеше магазин за часовници, а освен това работеше на половин работен ден в един стар музей – грижеше се за часовниците там. Една вечер се прибра у дома по-късно от обикновено. – Капитане – рече той на Хюго, който вече си бе легнал, – съжалявам, че закъснях толкова, но тази вечер открих нещо много интересно… на тавана на музея. Както изглежда, никой не знае как точно е попаднало там. Дори старият пазач не си спомня, но неговата памет и бездруго не е особено добра. Това е най-прекрасната и сложна машина, която някога съм виждал. Жалко, че от музея не са се погрижили за нея. – Какво представлява? – попита Хюго. – Автоматон. – Какво е това? – Робот. Машина, която се навива като музикална кутия или играчка, само че несравнимо по-сложна. Виждал съм няколко такива преди – пееща птица в клетка и механичен акробат на трапец. Тази обаче е значително по-оригинална и интересна от тях. – Какво искаш да кажеш? – попита Хюго заинтригуван. – Тази може да пише. Или поне така си мисля. Седи на бюро и държи писалка в ръката си. Погледнах
я отвътре и видях стотици мънички части, включително десетки колелца, чиито краища са с вдлъбнатини и жлебове. Сигурен съм, че ако роботът беше в изправност, човек би могъл да го навие, да сложи лист хартия на бюрото и всички тези частици да се задействат и да накарат ръката му да се задвижи така, че да напише някаква бележка – може би стихотворение или гатанка. Но в момента машината е толкова изпочупена и ръждясала, че едва ли ще успее да извърши кой знае какво. – Кой я е направил? – поинтересува се Хюго. – Никой в музея не знае, но останалите автоматони, които съм виждал, бяха изработени все от илюзионисти, за да им служат в представленията. – От фокусници ли? – попита Хюго прехласнат. – Някои фокусници са започнали кариерата си като часовникари. Те използвали познанията си за механизмите, за да създават роботи, с които да взимат акъла на публиката. Единственото предназначение на машините им е било да смайва хората, и те са го постигали съвсем успешно. Никой от зрителите не е можел да проумее как тези загадъчни фигури танцуват, пишат или пеят. Изглеждало сякаш илюзионистите са успели да създадат изкуствен живот, а всъщност тайната винаги се е криела в часовниковите механизми. – Ти си часовникар – рече Хюго. – Навярно ще можеш да я оправиш. – Не съм сигурен. Доста е ръждясала и ѝ липсват части. Пък и ме чакат куп други неща за поправка.
124
125
Хюго също разбираше от часовници. Това си беше семейна черта. Баща му вечно бе носил у дома счупени часовници за играчки на сина си, тъй че на шестгодишна възраст момчето вече можеше да поправи почти всичко. По-късно, когато посещаваше татко си в часовникарския магазин, Хюго го наблюдаваше внимателно и щом го налегнеше скука, измайсторяваше мънички механични животинки от излишните части, които се подмятаха наоколо. Баща му гордо бе изложил на показ тези творения на работния си тезгях. – Мога ли да видя механичния човек? – попита Хюго. – Моля те! Няколко вечери по-късно баща му го вкара тайно в таванското помещение на музея. В мъждивата светлина момчето забеляза изпочупени корабни макети, глави на статуи, стари табели и камари потрошени врати. Край стъклени буркани, пълни със загадъчни
течности, се мъдреха препарирани птици и котки, застинали насред скока си, върху дървени поставки. Най-сетне баща му повдигна един лекьосан бял чаршаф и под него се показа… автоматонът. Хюго веднага разбра, че никога не ще забрави тази гледка. Машината бе с толкова сложно и заплетено устройство, че свят му се зави само докато се взираше в нея. Дори в това окаяно състояние изглеждаше красива. – Ти можеш да я поправиш – промълви Хюго. – Не искаш ли да узнаеш какво може да напише? Щом я оправиш, ще я навием и ще видим какво гласи бележката. – Първо трябва да се погрижа за всички счупени часовници, с които съм затрупан в магазина и в музея, Хюго – отвърна баща му. Но дори когато работеше в дюкана си, той навярно не бе преставал да мисли за автоматона.
126
127
Не след дълго бащата на Хюго вече бе изпълнил няколко бележника с рисунки на робота. Той го отвори и разглоби най-внимателно, нарисува подробни скици на всичките му части, сетне ги почисти и започна търпеливо да ги сглобява. На рождения ден на Хюго баща му, както обикновено, го заведе на кино и му подари един от бележниците. Междувременно идеята да накара машината да проработи завладяваше часовникаря все по-силно. Той пусна Хюго в музея още няколко пъти и му обясни действието на различните механизми.
Двамата не губеха надежда, че механичният човек може да бъде поправен, и често обсъждаха какво ли би могъл да напише, щом проработи отново. Постепенно Хюго и баща му започнаха да възприемат автоматона като някакво ранено животинче, което се опитват да върнат към живот. Една нощ старият пазач на музея забрави, че таткото на Хюго се е качил на тавана, и заключи вратата, така че той остана вътре залостен. Хюго не би могъл да узнае какво щеше да се случи после.
130
131