Георги Стойков Раковски
Георги Раковскиидеолог на възраждането Георги Стойков (Сава) Раковски е бележит публицист, писател, историк, етнограф и създател на революционното движение за освобождение на България. Роден е през април 1821 г. в гр. Котел в заможно семейство. Родственик с Богориди и Мамарчеви. Учи в Котел, после в Карлово при Райно Попович и завършва гръцката гимназия в Цариград.
Някои от битките, в които взима участие През лятото на 1841 г. Раковски се установява в Браила и участва във Втория браилски бунт. По-късно бива арестуван и осъден на смърт. Спасен е от гръцкия консул и емигрира във Франция.
През 1853 г. във връзка с Кримската война Раковски създава т.н. „тайни общества” в България. През 1854 г. Раковски води малка чета в Балкана.
Вторият му план за освобождение В края на 1861 г. Раковски изработва своя Втори план за освобождението, който е подобен на първия – общо въстание с ръководен център. Един полк (легия) от 1 000 души трябва да тръгне от Сърбия по Стара планина и до Търново да нарасне на 150 хиляди, а до Черно море – над половин милион въстаници. В Търново да работи Временно правителство (Началство).
За изпълнението на този план Раковски създава през 1862 г. Първата българска легия в Белград – около 600 души, сред които Иван Касабов, Ильо Войвода, Стефан Караджа, Васил Левски и др., но до война с Турция не се стига и тя е разтурена. След разпускането на легията Раковски заминава за Атина, но скоро се прехвърля в Букурещ. В Букурещ Раковски става безспорен ръководител на българската емиграция. Поддържа преки контакти с румънското правителство и с дейци от цяла Румъния и Молдова. Раковски стига до идеята, че българският народ трябва да разчита на собствените си сили. Затова в края на 1866 г. изработва своя Трети план за освобождение на България, наречен „Привременен закон за народните горски чети през 1867 лето”. В този закон се предвижда подготовката на общо въстание от централно ръководство – „Върховно началство”, начело на българска армия, състояща се от чети, които по даден сигнал ще преминат в България. През пролетта на 1867 г. Върховното началство подготвя и изпраща в България четите на Филип Тотю и на Панайот Хитов.
Смъртта на Георги Сава Той се разболява тежко и умира на 09.10.1867 г. Неговите заслуги за българското освобождение са изключителни. Със своята пламенна публицистика и художествена дейност, с теоретичните си и практически трудове и планове, с авторитета си на енциклопедична личност той възпитава цяло поколение, което продължава неговото дело.
За Раковски накратко
Благодаря за вниманието! Изготвил: Леонор-Патриция Чулева 7 В клас